loading...
…Вероятно нещата които харесваме или не са въпрос на навик, детски спомени или даже са генетично предопределени. Едно от малкото неща които и до ден днешен не хапвам, е мляко с ориз и канела. Бррр, само при мисълта за този десерт съм готова да не хапна нищо сладко цял ден. Намразен от стола в училище, в който изяждането на цялото меню беше абсолютно! задължителен и беше следено строго от огромна лелка с бяла престилка, която проверяваше чиниите преди да се върнат. Мразех срядата, защото тогава имаше сутляш за десерт, направо не исках да ставам сутрин да отивам на училище. Докато не открих, че Петър, момчето от последният чин, обича мляко с ориз и винаги правехме трампа – изяждах му супата, а той моето мляко с ориз. Беше страхотно откритие, защото прословутия десерт беше омразен на цялото училище, по едно време мислехме, че нарочно готвачката загаря млякото в него, за да ни прави напук :) Така Петър дълго време ме спасяваше, докато един ден не разбрах случайно от баба му, дошла да го вземе, че той ненавижда десерта, а той сконфузено ми призна че ме обича, изчервен до уши. Странно е какви жертви можем да направим за хората, които обичаме…
Тази история е част от интродукцията на една рецепта в един чужд блог. Стори ми се сладка и реших да споделя.
Блогът е http://vkuhniata.wordpress.com, а рецептата:
http://vkuhniata.wordpress.com/2011/05/09/tahini-ice-cream-2/
Тук е моментът да спомена, че винаги съм си падала (с променлив интерес и успех) по готвенето и този блог ми дава няколко щипки от дневното вдъхновение да забъркам нещичко. Всичко, което съм сготвила по рецепти на Дани, се е получило чудесно.
