Вижда се едно мъждукане на хоризонта… Дали е светлината от приближаващия влак? :) Не, не. Това съм аз. По-скоро едно включване след близо цял семестър само минаване пътьом. Но до тук ще си остане. Напоследък палатки, изпити, Софийски фестивал на науката и няколко други по-маловажни, но също ангажиращи, нещица ми кльопат от времето. Надали ще седна да ги описвам обаче.
Но фестът си заслужава, препоръчвам! Сериозно.
И тази сесия приключи, направо не мога да повярвам на което. Вярно че миналата беше безкрайна със своите 6 изпита и 10 оценки, а тази само 3, но сякаш и тя се проточи месеци… Генетика, биофизика и биохимия по два семестъра се оказа убийствена комбинация, имайки предвид че някои колеги не можаха да си вземат дори 1 от 3те изпита. Затова изпитвам особена (не в смисъл „много голяма“, а в смисъл „странна“) гордост от 5ците по първите два и 4ката по третия. Хм. Май трябва да почвам да уча за новия семестър, damn :))
Ето и песничката: http://www.youtube.com/watch?v=ZHwVBirqD2s
Почнах да се дразна на поста за хлебопекарната и реших да го сменя с нещо друго :D
Ето една готина песничка в готино изпълнение: Somebody that I used to know
Cheers!
Така. Първо – изобщо не мислех да поствам рецепти тук, обаче напоследък не ми остава време за друго, освен да копи-пейстна нещо, което се е получило добре. Този път и бонус – няколко изречения разказ.
След доста колебание си взехме и ние хлебопекарна. Бяхме харесали машинката на един приятел (ето такава, но това е не е въпросният приятел :), в Технополис бяха на промоция, дори подаряваха кухненска везна, всичко чудесно… Ама свършили. Затова отидохме в магазина до нас и взехме някакъв супер неизвестен модел на Rohnson, който дори нямаше рецепти в книжката си и теглото на хляба по някаква причина е в паундове и по някаква причина има лого Mr baker отпред, което явно нищо не значи. В последствие установих, че са някакви китайки дето идват с етикет “Insert your company name here“, тъй като един приятел има същата, но друга марка…
В крайна сметка след половин ден ровичкане в нета изфабрикувах една рецепта за бял хляб, сборна от 2-3 и (след като бях наплашена, че само около 1,000,000 неща могат да се объркат) пуснах бъркоча на бързата програма. След час и половина тръшкане как не бухва, после как бързо бухва, после как не се изпича, изкарахме превъзходно около 600гр хлебче, което беше изядено наполовина (и то с много зор да го опазя) само с масло и топено сиренце от двама ни с гаджето за следобедна закуска в 21ч.
Пускам и рецептата, която е адаптирана за програма „бърза, 700гр (1,5lb), средно изпичане“ (*в последствие я пусках и на пълна програма Basic и French които са съответно 3ч и 3ч30мин но с малко намалено време за втасване). Слагам и снимка на пекарната, ако някой се окаже че има същото напълно неизвестно чудо.
Продуктите се слагат в ред на описване:
3 с.л. зехтин + 270мл прясно мляко (част от млякото може да се замени с 1-2 яйца, те обикн са около 45-50мл в зависимост от размера) + 2 ч.л. сол
- пускам малко да загрее, защото продуктите са от хладилника, в кухнята е студ, а дрождите си падат по 35 градусова температура – това е особено важно ако ще се пече на бързата програма, иначе за нормална може и стайна температура; внимавам да не прегрея (в моя случай като пусна „месене“ за да го разбърка после не тръгва, индикира че е много горещо и го изчаквам да изстине) за да не претрепя дрождите и да си остане на тухла.
480гр брашно (понякога се налага да досипя до 500гр) – прави се кладенче и извън него се слага:
2 с.л. захар, а в кладенчето:
3 ч.л. мая =1 пакет от маята на Йоткер (ако е за бърза програма; за нормална – 2 ч.л. или дори 1,5)
Бързата ми програма е 1ч 30мин, пускам го на средно запичане. Като е готов – вади се с потупване върху дъска за рязане и се слага на решетка да се поохлади за 15тина мин. Реже се легнал, за да не се смачква. Има леко сладък вкус, който особено много ни допадна. Иначе на нормалната програма се ползва по-малко мая, или се намаля времето за втасване – когато хлябът се надигне до над 2/3 от обема на пекарната се спира (при мен това е около 20 мин по-рано) и се пуска директно да пече :)
Забележка: На бърза програма хлбът бухва повече и се при мен излезе малко над 700гр
Днес получих долното файлче по пощата от Британски съвет, може пък и на някой друг да допадне :) 17-11-2011-bulgaria-press-conference-nt-live-and-in-the-dust
Тъй като отново не съм в настроение да пиша нещо в блога, а искам да го подбутвам с поне 1 пост в месеца… Ето как направих пълнени чушки миналата седмица, докато пералнята беше включена. Защо? Оказва се, че бушонът, обслужващ само 2 контакта – на пералнята и печката – пада когато се опитам да използвам фурна+пералня/фурна+котлон. Все още е мистерия за мен. Но пък това доведе до откритието, че мога да си спестя около 400% от времето за печене във фурна, използвайки МВ-та :)
ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ НА МИКРОВЪЛНОВА
4 големи камби
250гр (1 пакет) кайма – ползвам за скара
1 глава лук
1 малък морков
50гр (1/4 ч.ч.) ориз
зехтин, джоджен, кимион, сол – изобщо подправки според вкуса
Чушките се измиват и почистват, запазват се капачетата. Загрява се леко зехтин и се запържва/задушават в него лука и моркова до омекване (3-5мин). Прибавя се каймата, бърка се до трохи (5мин). Добавят се подправките и ориза и се оставя да се задуши 10мин, като се разбърква и долива по малко вода при нужда, за да не залепва.
Чушките се пълнят с топлата смес, нареждат се в съд за микровълнова с капак и се налива 1см вода. Захлупва се и се готвят за около 15мин на 900W (100%) + 5мин грил (ако няма, просто 15-те мин стават 20). Заливка не обичам, затова и не правя, но ако микровълновата е с грил може да се направи след 15та минута и после да се запече за 5-10мин.
Една малко по-различна публикация :)
Днес за първи път ползвах грила на новата МВ, бях доста скептична за това дали ще може да пече като хората, но дори на комбинираната програма беше ОК. Ето и рецептата, която принципно правя за 1-2ч на фурна, а днес стана за 25мин и то доста по-сочни, както половинката отбеляза:
Шишчета пилешко в бекон
за 3 шишчета – 1 за мен и 2 за мъжО, или по 1 на човек+ гарнитурка
420гр пилешки бонфилета (или просто филета, на мен ми е по-лесно да режа първите)
220гр бекон на тънки ленти – ползвам на Тандем, нарязан в магазина при покупката (Билла напр.)
1/2 лимон
соев сос
2 скилидки чесън
подправки (в моя случай мащерка, босилек, прясно смлян черен пипер)
1 суп. л. зехтин
Месото се нарязва (може и после, но повече цапа) и се слага в марината от соевият сос, зехтина, сока от лимона, накълцаната кора на лимона (може и настъргана, но аз предпочитам така), накълцаните скилидки чесън (може и смачкан, но аз после го махам от месото) и подправките.
Оставя се да се маринова поне час, а може и сутринта да го метнете в маринатата и да се готви за обяд/вечеря. Завивам с фолио и оставям в хладилник.
Месото се нарязва на хапки, ако не е направено предварително. Беконът се реже на подходящи по размер ленти. Ако е някакъв стандартен – разполовявам лентичките на ширина, а на дължина не пипам (да се увият 2-3 пъти около едно късче). Хапките месо се увиват в бекона и се нанизват на дървени шишчета. Слагат се в подходяща за МВ (с грил) тавичка (ползвам фабричната), слагам я върху скарата за да е по-близко до грила. Пускам на комбинирана програма за 10мин от всяка страна (общо 20) и накрая по 2,5мин само грил от всяка страна (общо 5) за да запека бекона. Става много приятно, ако оставите малко лимонови корички тук-там.
Едно шишче при мен се състои от 9-10 хапки, но е доста засищащо… На мен (щот съм лакомия) първият път ми се видяха малки, ама после се убедих че ми стигат. Супер е и за мезе за бира :)))))
Отдавна не съм драскала, а имам намерение… Но и днес няма да е :)
Благодарвение на моя колежка попаднах на невероятно готин talk в TED. Изобщо не е нужно да имате дори основни познания по генетика.
Добавих връзка към блогчето на една колежка, която е много запалена по всичко морско, та дори и мен успя да зариби за каузата. В резултат на моята „помощ“ с откриването на блога й, в момента адресът oceanlife.eu сочи насам, така че нейният блог може да намерите на blog.oceanlife.eu :))) Надявам се скоро да решим проблема, но дотогава блоговете ни остават свързани (ех, колко романтично)….
Отдавна не бях драскала тук, за което има две причини – нищо кой знае колко вълнуващо не се случва, но и не е ужасно скучно :) Сменях местообитанието от София в София, което довлачи след себе си много чистене и малко хилене. Сега е време да захвана курсовата, но някак не ми се вярва че ще е още днес… Университетът вече почна притеснително да напомня за съществуването си, а аз още не съм видяла почти нищо от лятото… Някой да иска да ме изведе на разходка(, джаф)?
Сори, само това беше :)
